четвъртък, 18 април 2013 г.

В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА
ЦВЕТКО БАЛЕВ

1958-2013 г.
Животът – влак забързан минава, отминава
и нишката, която безмилостно преде
Съдбата с пръсти тънки, коварно изтънява
и скъсва се внезапно, и няма накъде…
Напразно е да молим Смъртта неумолима
днес гробът е отрупан с венци и със цветя,
но ний не вярваме в отвъдното и знаем, че те има
в душите ни остави от своята душа…
И тръгнем ли отново в житейската тъмница,
де множество опасности в засада се таят,
напътствай ни тогава с невидима десница
да можем да намерим най-правилния път…












Поклонението ще се състои на 18 април 2013 г., от 12 часа в църквата в село Мирково

СВЕТЛА ТИ ПАМЕТ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ!
И НЕКА ПОЧИВА В МИР ИЗТЕРЗАНАТА
 ТИ ДУША!


неделя, 7 април 2013 г.

170 години от рождението и 110 от смъртта на Петко Каравелов „ОФИЦИАЛНА“ БЪЛГАРИЯ ПАК ЗАМЪЛЧА…



НОВИЯ ПАМЕТНИК

170 години от рождението и 110 от смъртта на Петко Каравелов
„С ПАРТИЯ СЕ ИДВА НА ВЛАСТ, НО ЗА ПАРТИЯ НЕ СЕ УПРАВЛЯВА!“
" МОЯТА СЪВЕСТ Е ЧИСТА. НЕ ИЗМЕНИХ НА СЕБЕ СИ, НА НАРОДА СИ ОСТАНАХ ВЕРЕН."
П. К.


„Никак не е за проумяване как вече повече от две десетилетия на никой отговорен в многострадалната ни държава не му проблесна, че подобаващото отбелязване на знаменателни събития в българската история има изключително значение в съвременността ни, това е най-краткият път за патриотичното осъзнаване на младите. Не че съвсем нищо не се отбелязва, но е вяло, сякаш на парче - някой нещо се присетил, друг решил малко налични да прибере от държавните пари, политиците пък патриотарската го раздават, стига да има телевизионни камери наблизо. Няма я стройната система, която да осигури редовно и без пробойни отбелязване на важните събития в историята ни. Май всеки чака другите да го подсетят за знаменателните дати…“
Иван Петрински, в. „Сега“

„ОФИЦИАЛНА“ БЪЛГАРИЯ ПАК ЗАМЪЛЧА…
„Младите, младите – те да са живи!
Те ще ни отсрамят, те ще възродят България!...“

На 5 април в Коприщица – родното място на големия българин, когото мнозина наричат „Най-големият  политик  на третата българска държава“, се проведоха тържества – научна конференция, тържествена сесия на местния парламент, откриване на берелеф в родната му къща-музей, концерт на духови състави. Но за това честване няма да прочетете или видите репортаж в т. н.  национални“ медии (въпреки афишираното медийно партньорство на БНТ и БНР). Нито пък обстойно изследване, предаване или документален филм.  Нямаше ги и политиците от всякакви нива (макар годишнините да бяха обявени под патронажа на Цецка Цачева и под почетното председателство на областния управител Красимир Живков – няма ли политици, няма и медии. И обратното – скачени съдове…).
И въпреки това – събитието се състоя, една малка стъпка в случая, но голям пробив в стената на безразличието, пренебрегването, пасивността. Именно благодарение на младите. Младите бъдещи юристи от Кръжока „Конституционална демокрация“ при Юридическия факултет на Софийския  университет с ръководител проф.  Георги Близнашки – кумир за студентите си. Интелигентни, търсещи, диалогични, отворени за наука. Те жадно попиваха, дискутираха и осмисляха тезите на своя преподавател, на водещия проф. Дойно Дойнов, на колегите му Румен Генов, Антоний Тодоров, Димитър Саздов, д-р Иван Иванов.
Най-често срещаното определение за държавника П. Каравелов е „реформаторът“ ( за разлика от съвременника му и политически противник Стефан Стамболов – „диктаторът“).  Зам. председател е на Уредителното събрание и баща на Търновската конституция, председател на няколко народни събрания, многократно депутат и министър-председател. Именно копривщенинът се явява най-изявения  „строител на съвременна България“ , строител на държавността, икономиката и транспорта, съзидател и фундаменталист на демокрацията и демократизма в новата история на отечеството ни.  Закърмен в този дух в родния си град, където през Възраждането (по З. Стоянов) обществото  е било много по-демократично от републиките във Франция и Америка, политикът Каравелов най-дейно, убедено, непрестанно провежда тези принципи в  своята практика на партиен водач и държавен мъж, той последователно отстоява промените и изграждането на нова България именно върху фундаментите на свободата и демокрацията. В интерес и единствено в името на родината, на българските граждани – всичките, за нейното развитие и просперитет.
И тези принципи, политически  и държавнически методи и правила, скоро дават ефективни и трайни резултати, превръщат се в гръбнака  и водещите постулати за всяка демократична и народополезна политическа практика и управление. А сега с горчивина констатираме, че тези принципи са забравени, брутално и съзнателно потъпкани в днешна „демократична“ България. Където промените се правят чрез разграбване и авторитарни похвати, в името на плутокрацията. И не случайно злощастна бе съдбата на старите демократични партии в новата ни политическа история  -   Демократическата, Радикалната, Социалдемократическата и други… Те просто носеха в себе си духа и принципите на Петкокаравелова България, на демократизма, свободата и равните възможности за просперитет. С което просто бяха излишни и много вредни за днешните „строители“. И след кратък флирт за изграждане на една фалшива и фасадна демокрация, те бяха компрометирани и отстранени от политиката и държавата. Резултатът днес – всички го виждаме…
А „официална“ България и медии мълчат… Или най-много лицемерно да възхвалят мимоходом Петко Каравелов, демокрацията или други личности от неговия ранг. В името на политическото си охолно битие, на бъдещето свое. Не на България…


МЛАДИТЕ
 МЛАДИТЕ! За тях (или поне за съществената като качество и  морал част от днешните млади) политическата ни съдба в миналото и днес, бъдещето на България и  демокрацията в нея, са нещо свято и съдбоносно, а не куха политическа риторика. Това декларираха те достойно и убедено и в името на Петко Каравелов тук. И дано за това да работят всеотдайно и безкористно като него.  За да изпратят скоро на бунището на историята днешната „официална“ България и продажните й  медии. И да възродят Отечеството ни!

Дойчо ИВАНОВ