101 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. ПОКЛОНЕНИЕ НА ГРОБА МУ - 2 октомври 2017 г., КОПРИВЩИЦА

101 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ.                ПОКЛОНЕНИЕ НА ГРОБА МУ - 2 октомври 2017 г., КОПРИВЩИЦА

101 години от гибелта на Димчо Дебелянов

Поклонението на гроба му в Копривщица организираха в деня на гибелта му, 2 октомври, Дирекцията на музеите и музея на поета. Дейно участваха и от СОУ „Любен Каравелов“ - с масово присъствие на колектива и дефиле на духовия оркестър при училището, с диригент неуморимия ентусиаст Добрин Ивано, от училището до гроба. Слово произнесе уредникът на музея Дойчо Иванов. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на поета. Както и на наскоро починалата Искра Шипева – работила като уредник в музея на поета и дългогодишен директор на Дирекцията. Ученици рецитираха вдъхновено Димчови стихове. Пред паметника бяха поднесени цветя.

ЗДРАВЕЙТЕ, УВАЖАЕМИ ДИМЧОВИ ПОЧИТАТЕЛИ, КОЛЕГИ, МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ!

        На този ден 2 октомври 1916 г., преди 101 години, край река Струма, завършва земният път на Димчо Дебелянов. Скъперницата Съдба му „отпусна“ само десет години пълноценен творчески живот: От първата му публикация през пролетта на 1906 г. до гибелта му на фронта. Съдбата-Мисията-Вселената го дарява с невероятен талант /най-талантливия български поет според акад. Иван Радев, но и безспорно/. Но и го обрича на страшния и трагичен вътрешен живот на Гения, тегобата на Човека, орисан с невероятната, до болезненост развита и изгаряща Съвест, да преживява и страда за всички земни и човешки неправди и тежки съдби, любови и копнения-душевни. И да опита да ги съпреживее, облекчи – като ги възпее.

     Жизнерадостният и весел младеж от Копривщица няма обаче радостен живот. „Несретен и Скитник-нерад“, както сам се нарича. Той е весел, общителен, любознателен, страшно много чете и упорито се труди над строфите си.

Живее в делника с много приятели, весели се с тях, рецитират и обсъждат творбите си и литературния живот; скита неуморно; люби – вечно влюбен, все търси муза и сродна душа, с която да сподели поривите си, да посвети бисерни стихове и нежни писма.

Но не случва – и в живота, и в любовта, и в поезията – несретен, непризнат, необичан… Но с един невероятен дух работи, чете, пише… И тихо и кротко мълви уверено и убедено: „И все пак аз си знам какво представлявам…“

Невероятен перфекционист, пише и преработва многократно, до словесното и музикално съвършенство стиховете си. Създава уникални шедьоври - днес, и за в бъдеще в съкровищницата на българската и световната литература. Въпреки несретата си битова. Защото неговата Мисия на земята е   друга. Тогава, днес и занапред през векове…

     Но трагичният парадокс е, че и в любовта, и  в литературата Димчо си остава недооценен, непризнат… Несподелен-нелюбен или недолюбен. Непрактичен, несретен битово, той често е и бездомен, и гладен. Но може би тази душевна несрета, битовата мизерия да е тегобата, цената, ориста, за да имаме днес неговите прелестни стихове.

ЩАСТЛИВОТО МУ ПОСМЪРТНО БИТИЕ

        Парадоксално-трагично е, че Димчо е посмъртно щастлив с огромното признание, обич, почит и … които го заливат след издаването на първата му стихосбирка през 1920 г. Тогава избухва явлението „Димчо Дебелянов“, настава „бум“, както казваме днес в издаването, преиздаването, преводите, честванията, рециталите и много и постоянни събития по годишнини, често и без конкретен повод. Многобройни статии, изследвания, студии и книги излизат през следващите години. Така. Та и до днес. Докато за негови близки приятели такива публикации и изследвания се появяват чак през 50-те години. Така. Та и до днес.