ЧЕСТИТ
ЮБИЛЕЙ, МДК!
60 години
от откриването на комбината
с името на
Георги Дамянов
на 5
декември 1958 г.
/По повод на инкриминирания
вестник „Средногорски зов“ – орган на
ОбК на БКП, ОбНС и ОбК на ОФ – „град“ Средногорие.
Повод – статията
„НОВА ТЕХНОЛОГИЯ – СТАРО МИСЛЕНЕ“
за строежа на
новите мощности
бр. 10/14 март 1986 г./
Във
вестник „Средногорски зов“ постъпих в средата на 1983 г. Главен редактор бе
Георги Манов, заместник – Милена Самодивкина, репортер – Стефан Младенски /Лека
им пръст!/.
Наскоро бяха напуснали Гришата Станчев и Николай
Николов и редакцията бе съвсем „оголяла“ /при тогавашния 8-членен щатен
състав/.
Според
практиката тогава на всеки журналист се определяха сектори, за които да
отговаря /основно, но и доста условно – в малкия вестник всеки трябваше да умее
всичко – писане, фотографиране, редактиране, дежурство в печатницата и т. н., и
т. н./
Гошо Манов ме разведе по основните
промишлени, строителни и т. н. индустриални фирми, запозна ме с директори,
партийни, комсомолски, профсъюзни и други фактори. Основен обект – МДК, където
новите мощности току-що излизаха от основите. А малко по-късно си прикачих и
Копривщица, естествено.
В завода бях всяка седмица, че и по
няколко пъти. След няколко годишен учителски стаж в Правец и Ботевград, някак
си естествено и бързо навлязох сферата
на университетската ми мечта – журналистиката и не усетих кога изтекоха трите месеца
изпитателен срок и станах щатен журналист.
„Изучих“ бързо „старото“ производство,
бълващо изобилно серен двуокис, арсен и какво ли не още. Но основният ми терен
бе изграждането на новите мощности на север по най-модерната за времето си, а и
днес, технология – „финската“ /финландската плавка/. Там бързо завъдих приятели
и контакти, та за някой брой на вестника материалите ми се оказваха множко… А в
бараките-съблекални, заседателни зали и т. н. до строежа Николай Методиев –
пълномощник на ЦС на БПС /Централен съвет на българските профсъюзи/ ми оборудва
едно гардеробче с работни дрехи, гумени ботуши, ръкавици и необходимото за придвижването
из строежа и лепкавата кал.
И така научих от верни ятаци, които вече
усвояваха новите мощности /до пуска оставаше година и нещо/ и редовно ме
осведомяваха какво става горе. Че се готви една „рационализация“ нашенска, каквато
изобщо нямаше в оригиналния проект на фирмата проектант, за директен газоход
между флаш-пещта и 325-метровия комин. Който
при аварийни ситуации щеше да бълва богати на серен двуокис , арсен и други
отрови газове и да ги разстила над
цялата котловина, че и над билото на Балкана.
И след
проучвания и пряк разговор с Пенчо Геров – директор на ДИК /Дирекция
инвеститорски контрол в МДК/, надлежно записан на диктофона, който се изказа
категорично против тази „рационализация и чиито думи можете да прочетете тук/ в
„Средногорски зов“ бе отпечатана статията „НОВА ТЕХНОЛОГИЯ – СТАРО МИСЛЕНЕ“.
ПОСЛЕДВАЩО: Пакетите с
вестниците ни изпращаше от печатницата на „Дондуков“ 82 с влака от София
верният експедитор-железничар Аспарух Банчев от Душанци, /Бог да го прости и него!/.
Когато докарахме вестника /5 000 тираж тогава!!!/ от гара Пирдоп в редакцията,
междувременно Стефан Младенски се бе вече похвалил на пенсионера-сътрудник в
ОбК на БКП Тодор Геров: „Ех, как сме ви насолили за екологията в МДК за този
брой!...“ Другарят Геров бързо отърчал при
другарката Радка Венкова – секретар на комитета по идеологията и вдигнал
тревога. И в резултат – вместо в пощата и при абонатите – вестникът бе „арестуван“
в мазето на партийния комитет…
Паниката бе тотална. И след 2-3 дни
умувания и обсъждания, при Коста Джамяров – първи секретар на комитета бе
свикано съвещание. Прослушана бе касетата със записа на думите на Пенчо Геров /конфискувана,
ама де техника тогава да си я презапиша…/ И се реши вестникът да бъде унищожен
и да се отпечата друг брой без въпросната статия. Е, не бе изгорен, стоя си
дълго време в мазето, та успявах да си „пощипна“ по някой и друг брой за архива
ми и приятели. Междувременно казусът се бе разчул даже и в София. Та проф.
Митко Иванов, при когото учехме задочно журналистика в СУ, даже ми се разсърди,
че не съм му още донесъл този скандален брой… Е, получи го. И той.
А десетина дни по-късно целият общински
партиен комитет, редакцията и други общественици от общината бяхме разведени из
новите мощности на МДК, където от партийни функционери, ръководството и строители
надлежно ни бе разяснено, че „… такова нящо няма, не е и мислено…“ и т. н. в
този стил.
Минало
– незабравимо…
С Коста Джамяров случайно се видяхме
лятос на златишкия пазар. След секретарството и кметуването, с двадесетина
годишен стаж в МДК като редови инженер. Изровил бе въпросния брой от Пирдопския
музей и много се чудеше какво ли пък толкова сме написали. Та се е наложило да
бъде конфискуван… /Е, най-вече и спрямо днешните писания…/ И ми припомни, че когато по Коледа на 1988
година опасно се пропука стената на „арсеновото езеро“ под комбината,
положението бе супер критично, ако езерото се излееше в Тополница, Марица и
оттам да отрови и Бяло море. Та бе мобилизирана тежка техника от целия окръг. И
ни бе забранено категорично да пишем по въпроса…
А
според „компетентни източници“ днес въпросната газоходна връзка, критикувана
през 1986 година, отдавна функционира. Изградена по-безшумно, ефикасно и…
Без
критикуващи, коригиращи и анализиращи медии…
И една добавка, лична. На откриването
на комбината, бил съм на 4 годинки, имам една снимка на първата редица срещу
трибуната на раменете на баща ми. Дано я намеря при подреждането на разпиления
ми архив…
